Яцек Карпински – инженер, който изпревари американците
Яцек Карпински – инженер, който изпревари американцитеДата на публикуване: 09-04-2021 Дата на актуализация: 02-07-2025 🕒 5 мин четене
На 9 април 1927 година се ражда Яцек Карпински – син на страстна скиорка, лекарка и на опитен хималаист, авиационен инженер. Ражда се в болницата в Торино, макар че първоначално родителите му планират по-необикновено посрещане на рожбата си – под върха Мон Блан, но след това се отказват от тази идея. За бъдещия инженер 1939 година се оказва много трудна. Първо, по време на експедиция до Хималаите загива баща му. След това, след избухването на II Световна война, едва 12-годишният Яцек е изпратен от майка си до помощната служба. През следващите години, фалшифицирайки данни за възрастта си, той се присъединява към Сивите рангове - подземна организация, създадена от полски разузнавачи, в която се занимава с диверсионни действия, разузнаване и инструктаж, както и командване по време на бойни операции. По време на Варшавското въстание той е ранен в гръбнака и парализиран. Благодарение на фалшифицираните документи успява да напусне града и отново попада под грижите на майка си. Семейството се премества първо в Краков, а след това в Закопане. В Татрите, благодарение на рехабилитацията, Карпински отново започва да ходи, макар че до края на живота си накуцва.
След края на войната младият Яцек завършва гимназиалната програма за 1 година и взема зрелостния изпит с много добри резултати. Започва обучението си в Техническия университет в Лодз в областта на електротехниката, но вече е завършил Варшавския технически университет, където започва да се интересува от радиотехника. Въпреки несъмнения му талант, началото на кариерата на Яцек Карпински не е лесно. Властите на Полската народна република и следователно ръководителите на най-големите заводи и технически центрове с нежелание подхождат към бившите въстаници. Трудностите обаче не спират изобретателността на полския инженер. Първо той конструира предавател за къси вълни 2 kW NPK-2, който намира приложение в контакти с полските посолства. Следващите големи проекти са AAH и AKAT-1, тоест машина за създаване на дългосрочно числено прогнозиране на времето и транзисторен анализатор на диференциални уравнения (първи в света). Постиженията на Карпински привличат вниманието на света на науката - AKAT-1 бе представен от Полската академия на науките (PAN) на глобалния конкурс на ЮНЕСКО за млади техници. Карпински е един от шестимата победители, което му позволява да замине да учи в САЩ. Обаче, за да се съгласят властите със заминаването му, Карпински трябва да се съгласи да сътрудничи с разузнаването и неговата задача е да предоставя информация за американските технологии и учени. Полският инженер учи две години в Харвардския университет и Масачузетския технологичен институт (MIT), където може свободно да развива идеите си за микрокомпютъра. Карпински получава покана да остане в САЩ, но той отхвърля тази възможност. Той вярва, че ще успее да реализира идеите си в Полша и уменията му ще допринесат за развитието на родната му страна.
След завръщането си в Полша Карпински доказва колко много е научил, докато е бил в чужбина. В лабораторията за изкуствен интелект към Института по автоматизация на Полската академия на науките той конструира персептрон, машина, способна да разпознава обекти, видяни през обектива на камера. Използваната невронна мрежа се основава на 2000 транзистора и е в състояние да разпознава картини, писмен текст и формули. Проектът е толкова успешен, че предизвика нежеланието на началниците, които в крайна сметка принуждават учения да подаде оставка от длъжността си. Карпински се премества в Института по експериментална физика на Варшавския университет, където разработва компютъра KAR-65, способен да извършва до 100 000 операции в секунда. Той е многократно по-бърз и в същото време по-евтин от използваните дотогава. Тази машина до днес може да се види в Музея на техниката във Варшава.
Натрупаният опит по време на този проект позволява на Карпински да създаде своя opus magnum - компютъра K-202, базиран на малки и средни интегрални схеми. Машината може да се побере в куфар и извършва до милион операции в секунда. Компютърът има 150 кB памет, въпреки че теоретично може да използва до 8 MB, което е резултат от адресирането на страници, проектирано от Карпински. Това решение е голяма стъпка, доказателство за което е използването му и в съвременните компютри. По отношение на изчислителната мощност K-202 е по-ефективен дори от IBM 5150 - компютър, създаден от американски инженери близо 10 години по-късно. За съжаление и този път революционното постижение не получава аплодисментите на властите. Компютърът не е одобрен от комисията, която решава за финансирането на проекта. Нейните представители твърдят, че тъй като американците не произвеждат такива компютри, те не могат да работят. В крайна сметка Карпински успява да получи британска подкрепа. Те искат да стартират производство извън Полша, за което обаче самият изобретател на компютъра, воден от патриотични причини, не се съгласява. За съжаление, никакви усилия не спасиха проекта и окончателният му край дойде с Единната система от цифрови машини, въведена от Съветския съюз. Проектът предполага възможността да се произведе само един компютър за целия Източен блок. Изборът пада на RIAD-30, много по-слаб и по-малко ефективен модел, но одобрен от властите. Работата по масовото производство на К-202 е спряна, а самият конструктор е изведен от завода от въоръжената охрана. Няколко готови компютъра отиват в предприятия и университети, както и, между другото, до CERN, с който Карпински вече е сътрудничил по предишни проекти.
Обезсърчен към работата Карпински изоставя техниката и започва да развъжда животни. Едва през 1981 година получава паспорт и може да замине в чужбина. В Швейцария той установява сътрудничество със Стефан Куделски, който се занимава с производството на касетофони. Там Карпински създава нови изобретения - ръчен скенер и гласово управляван робот, а през следващите години и скенер на счетоводни книги. За съжаление няма достатъчно средства, за да ги въведе на пазара, а поради икономически причини Карпински дори губи къщата си, която е превзета от банката.
Яцек Карпински има няколко възможности, които му предоставят шанс да постигне успех. Той обаче отхвърля предложенията на американците и британците, ръководен не от собствените си интереси, а от патриотизма. Той не прави голяма кариера, но също не е забравен. За дейността си по време на Втората световна война и последвалите постижения в областта на технологиите той многократно е удостоен с високи държавни отличия - включително с Кръста за доблест или Ордена на Възраждане на Полша.
Трудно е да се свържат изобретенията на Яцек Карпински с днешния ден поради огромния технологичен напредък през последните десетилетия. Компютрите, проектирани от Карпински днес се побират в един микроконтролер. Младото поколение може лесно да се научи да програмира и изгражда "електронни машини", използвайки платформи като напр. Arduino. Паметта на целия компютър KAR-65 днес се побира във верига, видима само под микроскоп. Талантът за електроника, който позволява на полския изобретател да изгради персептрон, се използва от съвременните изобретатели в други области, с напълно различни инструменти - например при разработване на библиотека за анализ на изображения OpenCV с помощта на компютри RaspberryPi.
Независимо от това, простата електроника, базирана на транзистори и логически гейтове, остава едно от водещите решения. Първо - с оглед на цената. Второ, защото безброй производствени подобрения през десетилетията са намалили на практика до нула появата на производствени дефекти в интегралните схеми. Докато устройствата на Карпински постоянно се повреждат поради скъпи, но некачествени компоненти, днес разходите за подмяна на един компонент са незначителни (ако изобщо се повреди). Ето защо основните интегрални схеми все още се произвеждат и представляват основния асортимент на магазини за електроника.
Въпреки че Яцек Карпински със сигурност не е бил една от акулите на електронната индустрия, фигура като Яцек Тжмел или Херман Хаузер, не може да му бъде отказан големият интелектуален формат. Този изобретател, като никой съчетава две характеристики - независимостта на разума и огромното сърце. Тук също може да се каже, че привързаността му към родината и развитието на родната наука е донякъде старомодна. И все пак инатът и амбицията на сънародника им вдъхновиха много поляци. Карпински е споменаван много пъти като „бащата на полската информатика“, първо през периода на огромен интерес към микрокомпютрите, все още в комунистическата епоха, а след това по време на динамичната информатизация на посткомунистическа Полша.
Transfer Multisort Elektronik (TME) е един от най-големите световни дистрибутори на електронни компоненти, електротехнически части, работилно оборудване и индустриална автоматизация. Каталогът включва над 1 300 000 продукта от 1 300 водещи производители. Модерните логистични центрове на TME в Лодз и Рзгов (Полша), с обща площ над 40 000 м², изпращат почти 6 000 пакета ежедневно до клиенти в над 150 държави.
TME също така инвестира в развитието на знанията и уменията на млади инженери и ентусиасти по електроника чрез проекта TME Education, както и подкрепя технологичната общност чрез серията TechMasterEvent, насърчавайки иновациите и обмена на опит.
